Очакването на Ивета

Iveta Rangelova

Снимка: Ивета Рангелова

Преди месец получих разказ, който беше изненада за мен. По случай Световната седмица на дулата (в края на март) от Асоциацията на българските дули бяха помолили майки, раждали с дула, да напишат разкази, които да бъдат публикувани в сайта bgduli.com. Така Ивета е решила да напише историята на своето раждане, а те преди да я публикуват, я изпратиха на мен. И друг път съм казвала, че винаги ми е много интересно и вълнуващо да чета разказите на жените, на чиито раждания съм била. Усещанията им, гледната точка, преживяванията, думите с които описват важните за тях детайли – всичко съпреживявам отново, този път пред екрана.

Благодаря на Ивета за чудесните думи, с които ме е описала. Радвам се, че взаимно се харесахме, че ме избра и че бях до нея в съкровения семеен момент, в който със съпруга й посрещнаха своето бебе. Ще запазя завинаги спомена за нейното раждане. Разказът й можете да прочетете тук: “В очакване“.

“Контракциите се засилваха, с Танчето си пишехме непрекъснато. Станаха на 5 минути и решихме да се отправяме към болницата. Аз, таткото и моята Дула! Какъв весел екип! Имах чувството, че отиваме да похапнем някъде и има-няма след час-два се прибираме. Така ми действаше Таня. Вече бяхме в болницата, а времето минаваше в шеги и закачки.

Танцувахме, имах 6 см разкритие, а Танчето ми правеше клип на контракциите. Седяхме тримата в стаята и си мислех, Господи, колко беше права, че подкрепата на бъдещия татко в този момент е незаменима. Контракциите започваха да стават много силни, болката не ме плашеше изобщо. Това което ми даваше кураж, бяха тези двамата до мен. Танчето ме беше подготвила за много опции и ми предлагаше какво ли не, но единсвеното, от което имах нужда е само присъствието им. Когато исках физически контакт, имах нужда той да е от таткото, но дулата ми трябваше сякаш да е там, за да знам, че всико ще бъде наред. Просто да седи и да наблюдава и да знам, че ако има нещо, тя е човекът, към който мога да се обърна.”

Прочети целия разказ…

Пет лекции за раждането… поглед назад

letter Cлед натоварения юни и напрегнатия юли, август беше за мен като глътка свеж въздух. Чувството съвсем не е случайно. В голяма степен се дължи и на срещите ми с хората, и заради местата, които посетих в първата половина на осмия месец – първо с пътуването по работа, а след това и за почивка.

Но да се върнем на работата :) . От 5 до 9 август бях част от пътуващото Училище за родители на списание „Моето дете” и гостувах като лектор по темата за раждането, която си остава най-вълнуващата тема за майките – и бъдещите, и настоящите. Да говоря в 5 български града, пред повече от 200 жени и техните партньори, беше изключително преживяване и за мен, а и за някои от тях, надявам се.

Прочети повече…

Пътуване към желаното раждане – Меги

С Меги се видях за първи път на една от разходките ми с бременни в парка. Дори ръмящия дъжд не успя да съкрати срещата и приятния ни разговор. След разходката на нея й нямаше нищо, но аз имах чувството, че съм извървяла неусетно няколко километров маратон. Така ще я запомня като бременна: засмяна с червената рокля, раницата на гърба и дългите разходки из София!

MegiЗапозна се с мен, защото проучваше за бекъп дула, в случай, че на основната й дула Ели й се наложи да пътува преди бебето да се роди. В крайна сметка, седмиците минаха бързо и наистина дойде време Ели да тръгне и на раждането щях да бъда аз.

Бебето на Меги беше разположено постериорно, а тя много искаше да го роди с VBAC (вагинално след предшестващо секцио). Макар и с по-фина физика, тя вярваше във възможностите си да роди естествено. Още повече, че за жалост, до секциото й се е стигнало в следствие на някои ефекти от епидуралната упойка и при 10 см разкритие.

Прочети повече…

Да родиш с усмивка – на Камелия

Само при мисълта за раждането на Камелия лицето ми се озарява от широка усмивка :) Ако трябва да го опиша с три думи – “спокойно, приятно, забавно” му подхождат най-добре. И как няма да бъде, с такива готини хора, каквито са тя и мъжът й Даниел?

Камелия е една от жените, които посетиха декемврийския курс “Моето позитивно раждане” и е втората мама от него, която вече си има бебе. Непременно трябва да ви я опиша: тя е висока, чаровна и силна жена. От първия момент, в който я опознаеш, си наясно, че имаш работа с човек със силен дух, който не се притеснява да изрази мнението си – нещо, което оценявам много високо в комуникацията си с хората (дори в чисто личен план). Може би затова бях сигурна, че тя ще има хубаво раждане без страх. Още на курса усетих, че има умението да се владее и да не изпада в паника при ситуации, които не зависят от нейните усилия. И определено го потвърди на своето раждане, което, знаем, е изпитание за всяка жена.

Поканата да й бъда дула ме зарадва, защото бях наясно, че колкото и да съм й полезна с уменията си, щях и да науча много от контакта си с нея. В работата ми с жените обожавам момента, в който на практика изпитваш знанията си и заедно с това получаваш новия урок, който ти помага да изкачиш следващото ниво. Може би затова, да работиш “дула”, според мен, е една от най-обогатяващите професии на света.

Ball1 Прочети повече…

Раждането на хубавата Елена

Elena  baby

Когато се срещаш с нова бъдеща майка и след разговора тя ти сподели, че иска да й бъдеш дула, и двете с нея нямате представа докъде може да се разгърне вашето познанство занапред. Първоначалното взаимно харесване, доверието от едната страна и приемането от другата са основата, върху която градите този контакт. С всяка следваща среща – с опознаването, разговорите, подготовката за предстоящото раждане – коренчето на връзката ви се закрепя все по-дълбоко и пораства. То избуява и е най-силно по време на раждането, с цялата гама от чувства, през които може да премине майката и с целия арсенал от методи за облекчаване и подкрепа, с които разполага дулата. Еуфорията, радостта, облекчението и цяла вселена изпълват пространството с пристигането на очакваното бебе. Вече сте свързани с невидима нишка, която ще ви напомня за това събитие през целия ви живот. И без значение дали ще продължите да общувате като приятели или професионалният ви контакт ще приключи след това, някъде там винаги ще има една дула, която ще си мисли за теб и твоето бебе, а ти ще се сещаш за дулата и за преживяването, в което е стояла тихо до теб.

Запознах се с Елена и си казах: “Господи, колко е хубава!”. За мен всяка бременна е красива и често ще ме чуете да говоря така – намирам ги най-малкото за прелестни и в своя разцвет. Но излъчването на Елена я правеше почти божествена. Контактът ми с нея беше много спокоен, приятен и мил. Насреща ми стоеше една изключително влюбена жена и може би затова беше още по-хубава.

Прочети повече…

“Моята дула” в Швейцария

Photo by Daniela Pallavicini

Oт наше село по-убáво нéма – рекъл Шопът. И е прав. Все пак, преди седмица имах удоволствието да се разходя из град Цюрих, както и да се насладя на красивата швейцарската природа извън него, макар и за кратко. Хареса ми. Много.

Целта на пътуването бе да се присъединя към годишната среща на Европейската мрежа на дулите – септември 2013 и на нея се запознах заедно и по отделно с 47 участници от 12 европейски държави – толкова много различни жени, различни дули! За мен бе незабравимо преживяване, което си заслужаваше усилията (тук е мястото да благодаря на моите приятели, които ми помогнаха да осъществя това пътуване).

Прочети повече…

За раждането на Роси, с любов

разказ за раждане  разказ за раждане

След като прочетох разказа на Роси, ми беше трудно да не се просълзя, но не заради хубавите думи, а защото знам през какво премина. Толкова съм горда с нея! Хора като нея са рядкост и да я познавам, е обогатяващо за мен. Да съм била поне мъничко от полза, докосвайки личния й свят, беше твърде малко в сравнение с добрата работа, която й се наложи да свърши сама.

Роси е подреден човек и в общуването с хората също е такава. Срещите ни, свързани с раждането, бяха много лесни – разговорите ни, въпросите, отговорите, планирането – всичко следваше един приятен и уравновесен ход. Обсъждахме различните варианти и тя вървеше своя път, а за мен беше удоволствие да я наблюдавам. Имаше вече опитът от първото си адреналиново раждане и не летеше в облаците, беше умерена в изискванията си за предстоящото събитие и едновременно с това осмисляше чувствата си от предишното (това беше може би най-важният етап).

Прочети повече…

Прекрасното раждане на Мария

дула, помощ за облекчаване на болката

Фотография: Alegrina Photography

Всеки, който познава Мария, знае, че тя е изключително позитивен човек и цикламена личност, ярка като любимия й цвят. Запознахме се преди няколко години, по време на обучението ни за консултанти по кърмене. Както обикновено става, едното води до другото и покрай кърмаческите въпроси, се опознахме добре. Тя вече имаше едно момиченце, когато преминах практическия курс за дули, и въпреки че второ бебе не се очертаваше веднага, още тогава ме извести с новината, че ме е избрала да й бъда дула.

Прочети повече…

В “Апартаментът” по БНТ

Да си дула означава…

Да си дула означава и да балансираш. Да помниш, че не си там като водач, а като помощник на раждащата жена. Ролята ти е да бъдеш до нея, да я подкрепяш и заедно с това, да не пречиш на медицинския екип.

Да работиш с жената така, че да не й налагаш своите възгледи за раждането, а да извървиш заедно с нея собствения й път и да й помогнеш да изпълни личните си цели. Радостта и удовлетворението в очите на жените са безценни тогава.