Очакването на Ивета

Iveta Rangelova

Снимка: Ивета Рангелова

Преди месец получих разказ, който беше изненада за мен. По случай Световната седмица на дулата (в края на март) от Асоциацията на българските дули бяха помолили майки, раждали с дула, да напишат разкази, които да бъдат публикувани в сайта bgduli.com. Така Ивета е решила да напише историята на своето раждане, а те преди да я публикуват, я изпратиха на мен. И друг път съм казвала, че винаги ми е много интересно и вълнуващо да чета разказите на жените, на чиито раждания съм била. Усещанията им, гледната точка, преживяванията, думите с които описват важните за тях детайли – всичко съпреживявам отново, този път пред екрана.

Благодаря на Ивета за чудесните думи, с които ме е описала. Радвам се, че взаимно се харесахме, че ме избра и че бях до нея в съкровения семеен момент, в който със съпруга й посрещнаха своето бебе. Ще запазя завинаги спомена за нейното раждане. Разказът й можете да прочетете тук: “В очакване“.

“Контракциите се засилваха, с Танчето си пишехме непрекъснато. Станаха на 5 минути и решихме да се отправяме към болницата. Аз, таткото и моята Дула! Какъв весел екип! Имах чувството, че отиваме да похапнем някъде и има-няма след час-два се прибираме. Така ми действаше Таня. Вече бяхме в болницата, а времето минаваше в шеги и закачки.

Танцувахме, имах 6 см разкритие, а Танчето ми правеше клип на контракциите. Седяхме тримата в стаята и си мислех, Господи, колко беше права, че подкрепата на бъдещия татко в този момент е незаменима. Контракциите започваха да стават много силни, болката не ме плашеше изобщо. Това което ми даваше кураж, бяха тези двамата до мен. Танчето ме беше подготвила за много опции и ми предлагаше какво ли не, но единсвеното, от което имах нужда е само присъствието им. Когато исках физически контакт, имах нужда той да е от таткото, но дулата ми трябваше сякаш да е там, за да знам, че всико ще бъде наред. Просто да седи и да наблюдава и да знам, че ако има нещо, тя е човекът, към който мога да се обърна.”

Прочети целия разказ…

Боян и белият свят

Разказ на Ралица, майка на Боян.

Za Tania

Снимка и авторски права: Ралица Жикова

Щастие

Боян се роди посред нощ през август. Със секцио – второто ми непланирано секцио. Беше топличък, мек, с мъхче по главата и миришеше така, че благодарение на инстинктите, които цивилизацията все още не е успяла да изкорени от женското ми тяло, веднага го разпознах като моята рожба. Беше наистина щастлив миг!

Секциото при мен не беше изненадващо – въпреки желанието ми за физиологичното раждане след първо секцио, нещата не се получиха. Най-хубавото в цялата история е, че все пак Боян сам реши кога да се появи на бял свят.

Таня

С Таня се срещнах около два месеца преди това. Все още нямах планове къде и как ще раждам. Знаех само, че искам да опитам естествено раждане след предишно секцио, което звучеше като каприз за повечето лекари, с които се консултирах. Уж изживявах бременността си много съзнателно и целенасочено, но определено смутих Таня с неясното си говорене за раждането. Е, на нея не й беше за първи път и реши да подходи „систематично“. При следващите ни две продължителни срещи у дома направихме „тренинг“ за изясняване на неяснотите, за преодоляване на страховете и за подготовка за раждането – физическа и психическа. Разговорите с нея допълниха картинката, която имах в главата си. А и беше толкова хубаво да има на кого да зададеш и най-тъпите си въпроси от типа на „Чисти ли са топките в болницата?“, „Трябва ли да взема постелка за пода или за кушетката?“, „Да си взема ли хавлиена кърпа?“, „Къде да си оставя багажа?“ и т.н. Самата тя ме обсипа със съвети какво да нося, как да се подготвя, какви въпроси да задавам и т.н. Успя да ми даде информация за болниците, които бях харесала, така че да си избера място с условия, най-подходящи за моите конкретни нужди. И понеже имаше голяма вероятност раждането ми да завърши със секцио в последния момент избрах място, където можех да разчитам да поставят бебето на гърда възможно най-скоро след операцията.

Бащата

С първото ни дете, таткото не беше съвсем „узрял“ да присъства на раждането. От тогава до днес много неща се промениха – както в отношението към раждащите жени и болничните грижи, така в нас самите. Благодарение на първото ни дете преминахме през сериозно вътрешно израстване и осъзнаване на родителството.

Таткото пожела да дойде на раждането на второто дете, след като го замъкнах на лекция за физиологичното раждане на „Естествено“. Все още беше скептичен, леко притеснен и се чувстваше малко не на място, но в крайна сметка беше много щастлив, че бяхме заедно в този момент – посред нощ през август край топлото ни бебче. Таня успя дори и само с присъствието си да го убеди, че е взел правилното решение.

Ласката

Нещата с раждането се стекоха така, че в предродилната зала не остана време нито за музика, нито за масажи, нито за ароматни масла.

Всичко си вървеше добре. Предната нощ изпадна слузестата запушалка, имах леки и поносими контракции почти от 20 часа, но не много на често. Следвах всичко, което бях научила от Таня, от „Естествено“ и от йогата за бременни. Засичах времето между контракциите, висях на врата на таткото, заемах пози, облекчаващи болката, дишах като компресор – направо по учебник с дълбоки вдишвания и издишвания. Отидохме в болницата вечерта, въпреки че контракциите все още не бяха съвсем зачестили.

Малко след като ме приеха, контракциите се изостриха, нещата ескалираха и стана ясно, че трябва да се подготви операционната. Аз изпаднах в шок, че нещо може да се случи с бебето и се поддадох на паниката. На операционната маса чувах дълбокото си дишане, бегло долитаха разговорите на екипа, който уверено и спокойно си вършеше работата. Таткото чакаше отвън. Не знаех какво се случва. По едно време някой дойде при мен и ме погали по челото. Беше Таня. Благодаря ти! Това значеше толкова много за мен!

След като ми дадоха да видя, целуна и подуша бебето си, Таня постоя при мен в операционната. По-късно дойде отново и продължи да ми шепне на ухото какво се случва в момента, колко още остава, къде е бебето. Тя беше моите очи и уши, докато аз бях обездвижена.

А таткото и бебето вече се гушкаха в съседната зала…

Post truth

Реалността след раждането се оказа много по-хубава, отколкото първия път. Еуфорията, позитивните мисли, доброто настроение и добрата компания, определено ми помогнаха да се справя по-лесно. Много по-бързо станах на крака и се захванах със стимулиране на кърменето. Още на втората нощ в болницата бебето оставаше да спи при мен. Естествено, гърдите ми се разраниха от моето упорство да тръгне млякото и да избегна „добавката“ от адаптирано мляко. Все нещо имах на гърдите – или бебето, или помпата за кърма.

Отново се появи Таня. Дойде да ме види в болницата, направихме корекции в позата, даде ми съвети за кърменето, за собственото ми възстановяване след операцията, за храната, за бебето. Нещата потръгнаха по мед, масло и мляко, така да се каже. Посети ни и вкъщи, чувахме се и по-късно…

Беше страхотно да има с кого да говориш на всяка стъпка от появата на новия живот – от подготовката, през раждането, грижата за бебето, собственото ти съвземане. Всеки съвет си беше на мястото, всеки отговор носеше полза, всяка усмивка ме зареждаше с ентусиазъм и спокойствие. А това определено има значение!

Disclaimer

Присъствието на Таня беше осезаемо и в същото време тихо. Тя е там с погледа си, с усмивката, готова да отговори на всеки въпрос. Тя не е човекът, който прави избор от твое име, но е човекът, който може да ти помогне да направиш информиран избор. Независимо от това как протича едно раждане, естествено или с операция, да имаш човек от своята страна на масата винаги помага. А ако това е Таня – още по-добре!

Моето семейство се роди с музика

Разказ на Милослава, майка на Филип.

Докато бях бременна, не бях сигурна, че ще имам прекрасно раждане. Но разказите на жените, родили с Таня, които прочетох на нейния сайт, ме убедиха, че мога да го имам. Реших да раждам с дула почти случайно, в деветия месец на бременността. Към Таня ме насочи наша обща позната консултантка по кърмене – Жени. Запознахме се и си допаднахме. Оказа се, че нещата, които дулата знае и прави, не се припокриват нито с работата на болничния персонал, нито с подкрепата, която партньорът би могъл да даде по време на раждането. Мъжът ми беше силно облекчен да знае, че няма да е сам и безпомощен, докато аз стена от болка и ми се случва кой знае какво, а ще може да се вълнува и радва от идването на детето си. Бяхме сигурни, че той ще присъства и участва, но като за първи път не ни беше ясно какво ще може да понесе. Това негово усещане наклони везните да вземем решението да бъдем с дула.

С Таня нямахме много време за подготовка, тъй като се запознахме около 3 седмици преди раждането. За трите ни срещи тя успя да ни опише в подробности как протича едно нормално раждане и каква е нейната роля в него, да ми помогне с плана за раждане за болницата и да ми даде множество съвети за максимално добро протичане на нещата – техники за релаксация, дишане и облекчаване на болката. За щастие аз имам години опит с йога, дихателни и физически практики и работа над връзката тяло-ум-дух, така че се разбрахме от половин дума.
Прочети повече…

Световната седмица на дулата е!

mydoula.bgСветовната седмица на дулата е (22-28 март)! От много учене и други ангажименти дори не мога да я отпразнувам като хората. Не се оплаквам, само мърморя :). За да отбележим седмицата, дулите помолихме някои от жените, с които сме работили, да кажат с едно-две изречения какво е било раждането с дула за всяка от тях. Искахме да споделяме отговорите им във Фейсбук през цялата седмица. Не ми се получи да се добера до компютъра в нормално време цели четири дни, а седмицата си тече и затова, най-накрая, реших да направя една обща публикация и да ги споделя накуп! Това са отговорите на осем от “моите” майки:

“Раждането с дула е съпреживяване на доверие, радост и емпатия. Всеки миг!” - Вероника

“Раждането с дула винаги ще свързвам с една неповторима емоция, която изживях и която ме дари с прекрасен спомен за цял живот.” - Ани

“Раждането с дула е като приключение с приятел – не те е страх от неизвестното и има кой да ти помогне, когато се чудиш за посоката.” - Маргарита

“За мен раждането с дула беше раждане с подкрепа. В съвременния свят то най-често е сведено до медицински факт, до нещо, което има фази, следят се показатели… Сякаш сме забравили психическата страна на процеса: вълнението, страхът, съмненията, уязвимостта, любовта. Медицинските екипи по-често биха се сетили да дадат “нещо за болката” или “за да стане по-бързо”, отколкото да им хрумне, че раждащата жена е първо човек и после пациент. И има нужда от човешка подкрепа, оказана с уважение и разбиране и това не са глезотии, защото уплашената жена, на която казват: “Стегни се! Нищо не правиш с тия напъни!” ражда по-трудно от онази, заобиколена с подкрепа и уважение.” - Елена

“Раждането с дула е като да караш колело с помощни колела… Знаеш, че има някой до теб, за да ти дава опора, кураж и сила… Да имаш до себе си човек, който е наясно с процеса раждане, човек, който се интересува от теб, а не просто от това раждането да се случи, и човек, който се грижи за емоционалния ти комфорт, е безценно и незаменимо…” –  Мария

“Natural Labor with Doula: having my doula’s psychological and physical support during labor was amazing and essential to go drug free till the happy end!!!” (Естествено раждане с дула: да получа психологическа и физическа подкрепа от моята дула по време на раждането беше прекрасно и абсолютно необходимо, за да стигна без обезболяващи до щастливия край!!!) - Светлана

“Да раждам с твоя помощ беше един вид застраховка за мен. Застраховка, че няма да пропусна нещо, и че няма да се паникьосаме. Бях спокойна, това беше и главното.” - Камелия

“Ами моето раждане с дула беше… споделено, естествено, прекрасно… искам пак! :)” - Надежда

.

Моето раждане мечта

моето раждане мечтаИсках да напиша този разказ, защото ми е важно… Но тъй като писането не ми се отдава особено добре, все не успявах да го направя, до сега…

И така… за моето раждане мечта :)… Не защото много съм мечтала за този момент и нещата са се случили по този начин (всъщност до последно се наслаждавах на този прекрасен период – бременността, че даже преносих шест дни), а защото всичко се случи толкова леко и за мен беше вълшебно като мечта.

Срещнах Таня – моята прекрасна дула – доста по-късно от обичайното (бях в средата на деветия месец), но пък ни се получи много добре. Хем беше забавно :), хем получавах необходимата подкрепа за тревогите ми, съвет, сръчкване и каквото трябва – всеки път, когато се нуждаех. Благодаря ти най-сърдечно, Танче!

Прочети повече…

Моето раждане след секцио – победа над страха

Разказ на Меги, майка на Явор и Боян

Двете ми коренно различни раждания ме научиха на едно – когато чакаш малкото човече страхът е не само излишен, но и много вреден. При първата ми бременност, страхът ме накара да се оставя в ръцете на лекарите и да избера упойката пред информираното раждане. Затова не препоръчвам този начин на никой. Не съм съвсем против упойката, в много случаи тя е в помощ на родилката, но при мен не помогна. Дали заради нея, или заради легналата позиция през цялото време, раждането много се забави и в крайна сметка се стигна до секцио. Упойката след 6-7ми сантиметър разкритие отшумя и споменът ми е за непоносимо силна болка, без изгледи за напъни. Радостта при срещата със сина ми Боян беше огромна, въпреки секциото, но малко помрачена от разделянето ни в началото и от болката след операцията. И в крайна сметка ми остана лошото чувство, че не съм се справила.

Затова при втората ми бременност се подготвих старателно, информирах се за всички етапи на раждането и най-важното – намерих си дула. Препоръчвам горещо контакт с дула по време на бременността или раждането, или и двете. Аз имах късмет да имам дори две дули през тези девет месеца – Елена и Таня. Те ми вдъхнаха увереността, че мога да родя нормално детето си, в което много се съмнявах след първото раждане. При появата на страх, един разговор с някоя от дулите ми веднага ме успокояваше. Те ми показаха и доста упражнения за наместване на бебето, които ако не за него, помогнаха на мен да се чувствам по-спокойна.

Терминът ми беше на 30 юни и на 28-ми Таня дойде вкъщи, защото аз много се притеснявах от постериорното разположение на бебето. Правихме много упражнения, качвахме и слизахме стълби, после пък с мъжа ми ходихме много пеша, ядохме люто и така на другия ден раждането започна. На 29 юни към 6 часа сутринта се събудих с контракции, които продължиха да са нерегулярни целия ден. Таня дойде вкъщи следобеда и зачакахме.

Редувахме упражненията с почивка и шеги, накрая дори двамата с мъжа ми порисуваха върху корема ми. Към 22 часа контракциите бяха съвсем затихнали и решихме да си лягаме. Таня обаче за радост реши да остане, защото тъкмо си легнахме и контракциите се засилиха. По време на контракция заставах на колене облегната на дивана, а Таня ми притискаше кръста отзад. Бяха ми напълнили и една грейка с топла вода, която слагах под корема и това също ме облекчаваше. Поседях и на тоалетната известно време, което забърза контракциите.

И така в 1 часа на 30 юни пристигнахме в “Св. Лазар”. Там беше много тихо и уютно. Премериха ми тоновете, по време на които пристигнаха и д-р Дончева и акушерка Емилия Казълова. Те бяха ведри, шегуваха се. Последва единственият ми преглед за разкритие, който изобщо не боля (при първото ми раждане ми правиха доста такива прегледи и всичките боляха много) и разкритието се оказа 7 см. После ми на правиха клизма, за която също съм благодарна, понеже по време на седенето над тоалетната контракциите станаха почти без прекъсване и това много забърза нещата.

След това басейнът беше готов. В него беше страхотно, контракциите от слети се разредиха и ми даваха по около 3 минути почивка. По време на почивката си беше все едно съм на минерален басейн – говорехме си с Таня и с мъжа ми, смеехме се, беше супер. Те ми поливаха гърба с топла вода и контракциите бяха напълно търпими. Единствената намеса на д-р Дончева беше по някое време да ме извади от басейна, за да ми спука мехура. Тогава бях вече с 9 см разкритие. По време на пукането бебето ми Явор се обърна от постериорно в много по-благоприятното положение с лице към гърба ми. Ето тогава, след спукването на мехура, започна истинският екшън и голямата болка.

   Megi_4 Megi2

Екипът беше страхотен и ме остави да си намеря поза – първо напъвах клекнала, после права и увиснала на ръцете на мъжа ми Ачо. Не си спомням съвсем ясно тези минути преди появата на Явор, но си спомням, че уговарях екипа за епизиотомия, за да стане по-бързо раждането, а д-р Дончева ме убеждаваше, че няма нужда. В крайна сметка, излязох от водата и се качих на магарето по свое желание. Бях се паникьосала, но акушерката Емилия успя да привлече вниманието ми и много спокойно ми обясни какво да правя. Благодарение на нея успях да се взема в ръце и да изкарам Явор на бял свят. Той се роди в 3:45 ч. Веднага го сложиха върху мене. Чувството да гушнеш детето си веднага е невероятно, както и гордостта, че си се справила! След запознанството ни с малкото ни момче, трябваше да ми прегледат матката заради предишното секцио и аз предпочетох да бъде с упойка, за да си почина малко. Упойката беше около 10 минути и когато излизах от нея Таня ме галеше по главата и беше много приятно. После веднага донесоха Явор и го сложихме да суче.

Целият екип около мен беше страхотен, препоръчвам горещо д-р Дончева, както и акушерката Емилия. И двете са много спокойни и се намесват минимално в родилния процес. Присъствието на Таня и на Ачо също много ме успокояваше. През цялото време при напъването стисках ръката на Ачо и като че ли това най-много ми даваше сили. Страшно много съм им благодарна, че бяха до мен. Много хубаво е да раждаш с подкрепата и присъствието на някой близък, особено на бащата.

В заключение ще се извиня на Таня, че ми отне 2 месеца и половина да седна да напиша разказа си. :D

Прочетете и разказа Таня за раждането на Меги (тук)

Още разкази за раждания:

Да родиш с усмивка – Камелия

Раждането на хубавата Елена

Прекрасното раждане на Мария

Грижата след кувьоза…

Получих коментар под един от разказите в сайта… Емоцията още ми въздейства. Публикувам това послание като отделен пост, защото искам да ми напомня, че всички онези дни от живота ми, отдадени на каузи, не са напразни. И го посвещавам на всички консултанти по кърмене за доброволния им труд. (Таня)

Грижата след кувьоза…

Познавам Таня отдавна. Още от времето когато “дула” беше име на екзотичен хранителен продукт, а “консултант по кърмене” – второраждащата съседка по легло в болницата. Още от времето когато със съпругът й Момчил ги събра счупеният му крак, още от времето, когато на предложението ми да вземат едно от децата на кучето ми отгвори: “Ние искаме бебета, не кучета!”, още от времето когато се изсипахме цяла сюрия женоря и квичахме от умиление върху новородения Алекс.

Много време мина оттогава, а Таня е все така свободолюбива, отзивчива, неуморна в измислиците си за приятни неща, позитивна и човечна. Животът ни отведе там, където се събират грижите за най-ценното – новороденото дете. И по-конкретно – недоносеното новородено дете. От раждането на малкото, подкилограмово същество, през месеците, в които всяка секунда се бори за живота си, до моментът на изписването, когато, едва 2 килограма, то е най-великото чудо на природата.

Таня Лисичкова, кърмене на недоносено бебе

д-р Аделина Ружина

Когато си от другата страна на вратата на интензивото неонатологично отделение и разполагаш с всички средства и апаратури за поддържане на състоянието на едно бебе в критично състояние, не осъзнаваш, че седмиците и месеците, които е прекарало то там са довели до нуждата родителите му тепърва да се запознават с него, което е процес, колкото стресиращ за тях, толкова и за малкото същество. Тогава нито свръх модерната апаратура, нито безбройните наставления и брошури не могат да бъдат достатъчно полезни за създаването на този толкова важен контакт, а именно кърменето. Кърменето и опознаването. Но аз и моите колеги имаме един незаменим човек – Таня Лисичкова. :) Таня, която посещава домовете и семействата с тежко недоносени деца, която вдъхва увереност и учи родителите как естествено да подхождат към рожбата си, за която единствените инструменти са безграничното търпение, човеколюбието, вярата в чудесата на природата. И когато след месец или два видя отново това малко героично бебе, което седмици наред се е хранило със сонда, ортопедичен биберон или незнайно още какво медицинско съоръжение и попитам: “Как се храните? и майката ми отговори “Само се кърмим!” вече знам, че всички ние, цялото общество, сме направили една голяма крачка напред.

Ето това е моята Таня, консултантът по кърмене на толкова много майки на недоносени деца, която освен всичко друго ме е научила и на това никога да не забравям, че най-важното лекарство за бебето е неговото семейство!

д-р Аделина Ружина,
Неонатологично отделение II САГБАЛ “Шейново”

*Коментарът е публикуван на 15 август 2014 под статията тук.

Моето позитивно раждане – Мира

"Моето позитивно раждане"

Този отзив от майка посетила курса, който водим с Ани стоя няколко седмици в очакване да бъде публикуван. Първоначално чакахме разказ за раждане с хубав край, но получихме кратко писъмце :). Бяхме смутени от добрите думи, казани за нас, но все пак, това е разказът на Мира, която много искаше да ни похвали и да каже на всички колко е доволна от своето раждане. Публикувам го заради нея и заради двете ни с Ани, защото супер-много се радвам, че сме успели да й помогнем да получи това, което заслужава!
~ Таня

___

Искам да споделя огромната си радост от посещението си на курса “Моето позитивно раждане” с водещи Анета Калчева и Таня Лисичкова! Първо, нека започна с това, че Таня и Анета са изключително позитивни и усмихнати хора – от още от първата си среща с тях вече ги чувствах като стари приятели :)
Прочети повече…

Едно неочаквано раждане с една различна подкрепа

неочаквано раждане, разказ за ражданеМоят план беше Таня да ми бъде дула, очаквах красиво естествено раждане някъде през април. Даже бях намислила да си имам специален саундтрак за събитието :)

Предварителните срещи с нея бяха много весели – писахме план за раждането, избистряхме очакванията си, желанията ми, детайлите. Тези срещи ми помогнаха да осмисля много дълбоко преживяванията от първото ми раждане и да се подготвя за новото приключение, дадоха ми много яснота.

Хубаво се получи, че срещите бяха предварителни, имаше време. Защото имаше и изненада – в началото на осмия месец започнаха индикации, че не всичко е наред и може би ще се наложи по-ранно раждане. И всички планове, всичко, което исках и си представях, рухна за части от секундата. Крехката идея за естествено раждане беше заменена от страхове за бебето и страхове от все по-голяма медицинска намеса в раждането.

Прочети повече…

Каква дула бях за теб?

раждане с дула, болница "Св. Лазар"

Мария е майка на две деца. Вече разказах, че когато преминавах практическия курс за дули тя ме изненада с известието, че иска да й бъда дула. Изненада ме, защото беше категорична и съвсем не беше бременна. По-късно, когато забременя ми напомни своето желание и така през 2012 г. имах щастието да бъда част от едно от съкровените събития в живота й – раждането на втората й дъщеричка. Ани се роди в болница „Св. Лазар” с помощта на акушерка Емилия Казълова и д-р Марта Дончева.

Прочети повече…

В “Апартаментът” по БНТ

Да си дула означава…

Да си дула означава и да балансираш. Да помниш, че не си там като водач, а като помощник на раждащата жена. Ролята ти е да бъдеш до нея, да я подкрепяш и заедно с това, да не пречиш на медицинския екип.

Да работиш с жената така, че да не й налагаш своите възгледи за раждането, а да извървиш заедно с нея собствения й път и да й помогнеш да изпълни личните си цели. Радостта и удовлетворението в очите на жените са безценни тогава.