Очакването на Ивета

Iveta Rangelova

Снимка: Ивета Рангелова

Преди месец получих разказ, който беше изненада за мен. По случай Световната седмица на дулата (в края на март) от Асоциацията на българските дули бяха помолили майки, раждали с дула, да напишат разкази, които да бъдат публикувани в сайта bgduli.com. Така Ивета е решила да напише историята на своето раждане, а те преди да я публикуват, я изпратиха на мен. И друг път съм казвала, че винаги ми е много интересно и вълнуващо да чета разказите на жените, на чиито раждания съм била. Усещанията им, гледната точка, преживяванията, думите с които описват важните за тях детайли – всичко съпреживявам отново, този път пред екрана.

Благодаря на Ивета за чудесните думи, с които ме е описала. Радвам се, че взаимно се харесахме, че ме избра и че бях до нея в съкровения семеен момент, в който със съпруга й посрещнаха своето бебе. Ще запазя завинаги спомена за нейното раждане. Разказът й можете да прочетете тук: “В очакване“.

“Контракциите се засилваха, с Танчето си пишехме непрекъснато. Станаха на 5 минути и решихме да се отправяме към болницата. Аз, таткото и моята Дула! Какъв весел екип! Имах чувството, че отиваме да похапнем някъде и има-няма след час-два се прибираме. Така ми действаше Таня. Вече бяхме в болницата, а времето минаваше в шеги и закачки.

Танцувахме, имах 6 см разкритие, а Танчето ми правеше клип на контракциите. Седяхме тримата в стаята и си мислех, Господи, колко беше права, че подкрепата на бъдещия татко в този момент е незаменима. Контракциите започваха да стават много силни, болката не ме плашеше изобщо. Това което ми даваше кураж, бяха тези двамата до мен. Танчето ме беше подготвила за много опции и ми предлагаше какво ли не, но единсвеното, от което имах нужда е само присъствието им. Когато исках физически контакт, имах нужда той да е от таткото, но дулата ми трябваше сякаш да е там, за да знам, че всико ще бъде наред. Просто да седи и да наблюдава и да знам, че ако има нещо, тя е човекът, към който мога да се обърна.”

Прочети целия разказ…

Боян и белият свят

Разказ на Ралица, майка на Боян.

Za Tania

Снимка и авторски права: Ралица Жикова

Щастие

Боян се роди посред нощ през август. Със секцио – второто ми непланирано секцио. Беше топличък, мек, с мъхче по главата и миришеше така, че благодарение на инстинктите, които цивилизацията все още не е успяла да изкорени от женското ми тяло, веднага го разпознах като моята рожба. Беше наистина щастлив миг!

Секциото при мен не беше изненадващо – въпреки желанието ми за физиологичното раждане след първо секцио, нещата не се получиха. Най-хубавото в цялата история е, че все пак Боян сам реши кога да се появи на бял свят.

Таня

С Таня се срещнах около два месеца преди това. Все още нямах планове къде и как ще раждам. Знаех само, че искам да опитам естествено раждане след предишно секцио, което звучеше като каприз за повечето лекари, с които се консултирах. Уж изживявах бременността си много съзнателно и целенасочено, но определено смутих Таня с неясното си говорене за раждането. Е, на нея не й беше за първи път и реши да подходи „систематично“. При следващите ни две продължителни срещи у дома направихме „тренинг“ за изясняване на неяснотите, за преодоляване на страховете и за подготовка за раждането – физическа и психическа. Разговорите с нея допълниха картинката, която имах в главата си. А и беше толкова хубаво да има на кого да зададеш и най-тъпите си въпроси от типа на „Чисти ли са топките в болницата?“, „Трябва ли да взема постелка за пода или за кушетката?“, „Да си взема ли хавлиена кърпа?“, „Къде да си оставя багажа?“ и т.н. Самата тя ме обсипа със съвети какво да нося, как да се подготвя, какви въпроси да задавам и т.н. Успя да ми даде информация за болниците, които бях харесала, така че да си избера място с условия, най-подходящи за моите конкретни нужди. И понеже имаше голяма вероятност раждането ми да завърши със секцио в последния момент избрах място, където можех да разчитам да поставят бебето на гърда възможно най-скоро след операцията.

Бащата

С първото ни дете, таткото не беше съвсем „узрял“ да присъства на раждането. От тогава до днес много неща се промениха – както в отношението към раждащите жени и болничните грижи, така в нас самите. Благодарение на първото ни дете преминахме през сериозно вътрешно израстване и осъзнаване на родителството.

Таткото пожела да дойде на раждането на второто дете, след като го замъкнах на лекция за физиологичното раждане на „Естествено“. Все още беше скептичен, леко притеснен и се чувстваше малко не на място, но в крайна сметка беше много щастлив, че бяхме заедно в този момент – посред нощ през август край топлото ни бебче. Таня успя дори и само с присъствието си да го убеди, че е взел правилното решение.

Ласката

Нещата с раждането се стекоха така, че в предродилната зала не остана време нито за музика, нито за масажи, нито за ароматни масла.

Всичко си вървеше добре. Предната нощ изпадна слузестата запушалка, имах леки и поносими контракции почти от 20 часа, но не много на често. Следвах всичко, което бях научила от Таня, от „Естествено“ и от йогата за бременни. Засичах времето между контракциите, висях на врата на таткото, заемах пози, облекчаващи болката, дишах като компресор – направо по учебник с дълбоки вдишвания и издишвания. Отидохме в болницата вечерта, въпреки че контракциите все още не бяха съвсем зачестили.

Малко след като ме приеха, контракциите се изостриха, нещата ескалираха и стана ясно, че трябва да се подготви операционната. Аз изпаднах в шок, че нещо може да се случи с бебето и се поддадох на паниката. На операционната маса чувах дълбокото си дишане, бегло долитаха разговорите на екипа, който уверено и спокойно си вършеше работата. Таткото чакаше отвън. Не знаех какво се случва. По едно време някой дойде при мен и ме погали по челото. Беше Таня. Благодаря ти! Това значеше толкова много за мен!

След като ми дадоха да видя, целуна и подуша бебето си, Таня постоя при мен в операционната. По-късно дойде отново и продължи да ми шепне на ухото какво се случва в момента, колко още остава, къде е бебето. Тя беше моите очи и уши, докато аз бях обездвижена.

А таткото и бебето вече се гушкаха в съседната зала…

Post truth

Реалността след раждането се оказа много по-хубава, отколкото първия път. Еуфорията, позитивните мисли, доброто настроение и добрата компания, определено ми помогнаха да се справя по-лесно. Много по-бързо станах на крака и се захванах със стимулиране на кърменето. Още на втората нощ в болницата бебето оставаше да спи при мен. Естествено, гърдите ми се разраниха от моето упорство да тръгне млякото и да избегна „добавката“ от адаптирано мляко. Все нещо имах на гърдите – или бебето, или помпата за кърма.

Отново се появи Таня. Дойде да ме види в болницата, направихме корекции в позата, даде ми съвети за кърменето, за собственото ми възстановяване след операцията, за храната, за бебето. Нещата потръгнаха по мед, масло и мляко, така да се каже. Посети ни и вкъщи, чувахме се и по-късно…

Беше страхотно да има с кого да говориш на всяка стъпка от появата на новия живот – от подготовката, през раждането, грижата за бебето, собственото ти съвземане. Всеки съвет си беше на мястото, всеки отговор носеше полза, всяка усмивка ме зареждаше с ентусиазъм и спокойствие. А това определено има значение!

Disclaimer

Присъствието на Таня беше осезаемо и в същото време тихо. Тя е там с погледа си, с усмивката, готова да отговори на всеки въпрос. Тя не е човекът, който прави избор от твое име, но е човекът, който може да ти помогне да направиш информиран избор. Независимо от това как протича едно раждане, естествено или с операция, да имаш човек от своята страна на масата винаги помага. А ако това е Таня – още по-добре!

Моето семейство се роди с музика

Разказ на Милослава, майка на Филип.

Докато бях бременна, не бях сигурна, че ще имам прекрасно раждане. Но разказите на жените, родили с Таня, които прочетох на нейния сайт, ме убедиха, че мога да го имам. Реших да раждам с дула почти случайно, в деветия месец на бременността. Към Таня ме насочи наша обща позната консултантка по кърмене – Жени. Запознахме се и си допаднахме. Оказа се, че нещата, които дулата знае и прави, не се припокриват нито с работата на болничния персонал, нито с подкрепата, която партньорът би могъл да даде по време на раждането. Мъжът ми беше силно облекчен да знае, че няма да е сам и безпомощен, докато аз стена от болка и ми се случва кой знае какво, а ще може да се вълнува и радва от идването на детето си. Бяхме сигурни, че той ще присъства и участва, но като за първи път не ни беше ясно какво ще може да понесе. Това негово усещане наклони везните да вземем решението да бъдем с дула.

С Таня нямахме много време за подготовка, тъй като се запознахме около 3 седмици преди раждането. За трите ни срещи тя успя да ни опише в подробности как протича едно нормално раждане и каква е нейната роля в него, да ми помогне с плана за раждане за болницата и да ми даде множество съвети за максимално добро протичане на нещата – техники за релаксация, дишане и облекчаване на болката. За щастие аз имам години опит с йога, дихателни и физически практики и работа над връзката тяло-ум-дух, така че се разбрахме от половин дума.
Прочети повече…

Пет лекции за раждането… поглед назад

letter Cлед натоварения юни и напрегнатия юли, август беше за мен като глътка свеж въздух. Чувството съвсем не е случайно. В голяма степен се дължи и на срещите ми с хората, и заради местата, които посетих в първата половина на осмия месец – първо с пътуването по работа, а след това и за почивка.

Но да се върнем на работата :) . От 5 до 9 август бях част от пътуващото Училище за родители на списание „Моето дете” и гостувах като лектор по темата за раждането, която си остава най-вълнуващата тема за майките – и бъдещите, и настоящите. Да говоря в 5 български града, пред повече от 200 жени и техните партньори, беше изключително преживяване и за мен, а и за някои от тях, надявам се.

Прочети повече…

Световната седмица на дулата е!

mydoula.bgСветовната седмица на дулата е (22-28 март)! От много учене и други ангажименти дори не мога да я отпразнувам като хората. Не се оплаквам, само мърморя :). За да отбележим седмицата, дулите помолихме някои от жените, с които сме работили, да кажат с едно-две изречения какво е било раждането с дула за всяка от тях. Искахме да споделяме отговорите им във Фейсбук през цялата седмица. Не ми се получи да се добера до компютъра в нормално време цели четири дни, а седмицата си тече и затова, най-накрая, реших да направя една обща публикация и да ги споделя накуп! Това са отговорите на осем от “моите” майки:

“Раждането с дула е съпреживяване на доверие, радост и емпатия. Всеки миг!” - Вероника

“Раждането с дула винаги ще свързвам с една неповторима емоция, която изживях и която ме дари с прекрасен спомен за цял живот.” - Ани

“Раждането с дула е като приключение с приятел – не те е страх от неизвестното и има кой да ти помогне, когато се чудиш за посоката.” - Маргарита

“За мен раждането с дула беше раждане с подкрепа. В съвременния свят то най-често е сведено до медицински факт, до нещо, което има фази, следят се показатели… Сякаш сме забравили психическата страна на процеса: вълнението, страхът, съмненията, уязвимостта, любовта. Медицинските екипи по-често биха се сетили да дадат “нещо за болката” или “за да стане по-бързо”, отколкото да им хрумне, че раждащата жена е първо човек и после пациент. И има нужда от човешка подкрепа, оказана с уважение и разбиране и това не са глезотии, защото уплашената жена, на която казват: “Стегни се! Нищо не правиш с тия напъни!” ражда по-трудно от онази, заобиколена с подкрепа и уважение.” - Елена

“Раждането с дула е като да караш колело с помощни колела… Знаеш, че има някой до теб, за да ти дава опора, кураж и сила… Да имаш до себе си човек, който е наясно с процеса раждане, човек, който се интересува от теб, а не просто от това раждането да се случи, и човек, който се грижи за емоционалния ти комфорт, е безценно и незаменимо…” –  Мария

“Natural Labor with Doula: having my doula’s psychological and physical support during labor was amazing and essential to go drug free till the happy end!!!” (Естествено раждане с дула: да получа психологическа и физическа подкрепа от моята дула по време на раждането беше прекрасно и абсолютно необходимо, за да стигна без обезболяващи до щастливия край!!!) - Светлана

“Да раждам с твоя помощ беше един вид застраховка за мен. Застраховка, че няма да пропусна нещо, и че няма да се паникьосаме. Бях спокойна, това беше и главното.” - Камелия

“Ами моето раждане с дула беше… споделено, естествено, прекрасно… искам пак! :)” - Надежда

.

Моето раждане мечта

моето раждане мечтаИсках да напиша този разказ, защото ми е важно… Но тъй като писането не ми се отдава особено добре, все не успявах да го направя, до сега…

И така… за моето раждане мечта :)… Не защото много съм мечтала за този момент и нещата са се случили по този начин (всъщност до последно се наслаждавах на този прекрасен период – бременността, че даже преносих шест дни), а защото всичко се случи толкова леко и за мен беше вълшебно като мечта.

Срещнах Таня – моята прекрасна дула – доста по-късно от обичайното (бях в средата на деветия месец), но пък ни се получи много добре. Хем беше забавно :), хем получавах необходимата подкрепа за тревогите ми, съвет, сръчкване и каквото трябва – всеки път, когато се нуждаех. Благодаря ти най-сърдечно, Танче!

Прочети повече…

Моето раждане след секцио – победа над страха

Разказ на Меги, майка на Явор и Боян

Двете ми коренно различни раждания ме научиха на едно – когато чакаш малкото човече страхът е не само излишен, но и много вреден. При първата ми бременност, страхът ме накара да се оставя в ръцете на лекарите и да избера упойката пред информираното раждане. Затова не препоръчвам този начин на никой. Не съм съвсем против упойката, в много случаи тя е в помощ на родилката, но при мен не помогна. Дали заради нея, или заради легналата позиция през цялото време, раждането много се забави и в крайна сметка се стигна до секцио. Упойката след 6-7ми сантиметър разкритие отшумя и споменът ми е за непоносимо силна болка, без изгледи за напъни. Радостта при срещата със сина ми Боян беше огромна, въпреки секциото, но малко помрачена от разделянето ни в началото и от болката след операцията. И в крайна сметка ми остана лошото чувство, че не съм се справила.

Затова при втората ми бременност се подготвих старателно, информирах се за всички етапи на раждането и най-важното – намерих си дула. Препоръчвам горещо контакт с дула по време на бременността или раждането, или и двете. Аз имах късмет да имам дори две дули през тези девет месеца – Елена и Таня. Те ми вдъхнаха увереността, че мога да родя нормално детето си, в което много се съмнявах след първото раждане. При появата на страх, един разговор с някоя от дулите ми веднага ме успокояваше. Те ми показаха и доста упражнения за наместване на бебето, които ако не за него, помогнаха на мен да се чувствам по-спокойна.

Терминът ми беше на 30 юни и на 28-ми Таня дойде вкъщи, защото аз много се притеснявах от постериорното разположение на бебето. Правихме много упражнения, качвахме и слизахме стълби, после пък с мъжа ми ходихме много пеша, ядохме люто и така на другия ден раждането започна. На 29 юни към 6 часа сутринта се събудих с контракции, които продължиха да са нерегулярни целия ден. Таня дойде вкъщи следобеда и зачакахме.

Редувахме упражненията с почивка и шеги, накрая дори двамата с мъжа ми порисуваха върху корема ми. Към 22 часа контракциите бяха съвсем затихнали и решихме да си лягаме. Таня обаче за радост реши да остане, защото тъкмо си легнахме и контракциите се засилиха. По време на контракция заставах на колене облегната на дивана, а Таня ми притискаше кръста отзад. Бяха ми напълнили и една грейка с топла вода, която слагах под корема и това също ме облекчаваше. Поседях и на тоалетната известно време, което забърза контракциите.

И така в 1 часа на 30 юни пристигнахме в “Св. Лазар”. Там беше много тихо и уютно. Премериха ми тоновете, по време на които пристигнаха и д-р Дончева и акушерка Емилия Казълова. Те бяха ведри, шегуваха се. Последва единственият ми преглед за разкритие, който изобщо не боля (при първото ми раждане ми правиха доста такива прегледи и всичките боляха много) и разкритието се оказа 7 см. После ми на правиха клизма, за която също съм благодарна, понеже по време на седенето над тоалетната контракциите станаха почти без прекъсване и това много забърза нещата.

След това басейнът беше готов. В него беше страхотно, контракциите от слети се разредиха и ми даваха по около 3 минути почивка. По време на почивката си беше все едно съм на минерален басейн – говорехме си с Таня и с мъжа ми, смеехме се, беше супер. Те ми поливаха гърба с топла вода и контракциите бяха напълно търпими. Единствената намеса на д-р Дончева беше по някое време да ме извади от басейна, за да ми спука мехура. Тогава бях вече с 9 см разкритие. По време на пукането бебето ми Явор се обърна от постериорно в много по-благоприятното положение с лице към гърба ми. Ето тогава, след спукването на мехура, започна истинският екшън и голямата болка.

   Megi_4 Megi2

Екипът беше страхотен и ме остави да си намеря поза – първо напъвах клекнала, после права и увиснала на ръцете на мъжа ми Ачо. Не си спомням съвсем ясно тези минути преди появата на Явор, но си спомням, че уговарях екипа за епизиотомия, за да стане по-бързо раждането, а д-р Дончева ме убеждаваше, че няма нужда. В крайна сметка, излязох от водата и се качих на магарето по свое желание. Бях се паникьосала, но акушерката Емилия успя да привлече вниманието ми и много спокойно ми обясни какво да правя. Благодарение на нея успях да се взема в ръце и да изкарам Явор на бял свят. Той се роди в 3:45 ч. Веднага го сложиха върху мене. Чувството да гушнеш детето си веднага е невероятно, както и гордостта, че си се справила! След запознанството ни с малкото ни момче, трябваше да ми прегледат матката заради предишното секцио и аз предпочетох да бъде с упойка, за да си почина малко. Упойката беше около 10 минути и когато излизах от нея Таня ме галеше по главата и беше много приятно. После веднага донесоха Явор и го сложихме да суче.

Целият екип около мен беше страхотен, препоръчвам горещо д-р Дончева, както и акушерката Емилия. И двете са много спокойни и се намесват минимално в родилния процес. Присъствието на Таня и на Ачо също много ме успокояваше. През цялото време при напъването стисках ръката на Ачо и като че ли това най-много ми даваше сили. Страшно много съм им благодарна, че бяха до мен. Много хубаво е да раждаш с подкрепата и присъствието на някой близък, особено на бащата.

В заключение ще се извиня на Таня, че ми отне 2 месеца и половина да седна да напиша разказа си. :D

Прочетете и разказа Таня за раждането на Меги (тук)

Още разкази за раждания:

Да родиш с усмивка – Камелия

Раждането на хубавата Елена

Прекрасното раждане на Мария

Грижата след кувьоза…

Получих коментар под един от разказите в сайта… Емоцията още ми въздейства. Публикувам това послание като отделен пост, защото искам да ми напомня, че всички онези дни от живота ми, отдадени на каузи, не са напразни. И го посвещавам на всички консултанти по кърмене за доброволния им труд. (Таня)

Грижата след кувьоза…

Познавам Таня отдавна. Още от времето когато “дула” беше име на екзотичен хранителен продукт, а “консултант по кърмене” – второраждащата съседка по легло в болницата. Още от времето когато със съпругът й Момчил ги събра счупеният му крак, още от времето, когато на предложението ми да вземат едно от децата на кучето ми отгвори: “Ние искаме бебета, не кучета!”, още от времето когато се изсипахме цяла сюрия женоря и квичахме от умиление върху новородения Алекс.

Много време мина оттогава, а Таня е все така свободолюбива, отзивчива, неуморна в измислиците си за приятни неща, позитивна и човечна. Животът ни отведе там, където се събират грижите за най-ценното – новороденото дете. И по-конкретно – недоносеното новородено дете. От раждането на малкото, подкилограмово същество, през месеците, в които всяка секунда се бори за живота си, до моментът на изписването, когато, едва 2 килограма, то е най-великото чудо на природата.

Таня Лисичкова, кърмене на недоносено бебе

д-р Аделина Ружина

Когато си от другата страна на вратата на интензивото неонатологично отделение и разполагаш с всички средства и апаратури за поддържане на състоянието на едно бебе в критично състояние, не осъзнаваш, че седмиците и месеците, които е прекарало то там са довели до нуждата родителите му тепърва да се запознават с него, което е процес, колкото стресиращ за тях, толкова и за малкото същество. Тогава нито свръх модерната апаратура, нито безбройните наставления и брошури не могат да бъдат достатъчно полезни за създаването на този толкова важен контакт, а именно кърменето. Кърменето и опознаването. Но аз и моите колеги имаме един незаменим човек – Таня Лисичкова. :) Таня, която посещава домовете и семействата с тежко недоносени деца, която вдъхва увереност и учи родителите как естествено да подхождат към рожбата си, за която единствените инструменти са безграничното търпение, човеколюбието, вярата в чудесата на природата. И когато след месец или два видя отново това малко героично бебе, което седмици наред се е хранило със сонда, ортопедичен биберон или незнайно още какво медицинско съоръжение и попитам: “Как се храните? и майката ми отговори “Само се кърмим!” вече знам, че всички ние, цялото общество, сме направили една голяма крачка напред.

Ето това е моята Таня, консултантът по кърмене на толкова много майки на недоносени деца, която освен всичко друго ме е научила и на това никога да не забравям, че най-важното лекарство за бебето е неговото семейство!

д-р Аделина Ружина,
Неонатологично отделение II САГБАЛ “Шейново”

*Коментарът е публикуван на 15 август 2014 под статията тук.

Пътуване към желаното раждане – Меги

С Меги се видях за първи път на една от разходките ми с бременни в парка. Дори ръмящия дъжд не успя да съкрати срещата и приятния ни разговор. След разходката на нея й нямаше нищо, но аз имах чувството, че съм извървяла неусетно няколко километров маратон. Така ще я запомня като бременна: засмяна с червената рокля, раницата на гърба и дългите разходки из София!

MegiЗапозна се с мен, защото проучваше за бекъп дула, в случай, че на основната й дула Ели й се наложи да пътува преди бебето да се роди. В крайна сметка, седмиците минаха бързо и наистина дойде време Ели да тръгне и на раждането щях да бъда аз.

Бебето на Меги беше разположено постериорно, а тя много искаше да го роди с VBAC (вагинално след предшестващо секцио). Макар и с по-фина физика, тя вярваше във възможностите си да роди естествено. Още повече, че за жалост, до секциото й се е стигнало в следствие на някои ефекти от епидуралната упойка и при 10 см разкритие.

Прочети повече…

Да родиш с усмивка – на Камелия

Само при мисълта за раждането на Камелия лицето ми се озарява от широка усмивка :) Ако трябва да го опиша с три думи – “спокойно, приятно, забавно” му подхождат най-добре. И как няма да бъде, с такива готини хора, каквито са тя и мъжът й Даниел?

Камелия е една от жените, които посетиха декемврийския курс “Моето позитивно раждане” и е втората мама от него, която вече си има бебе. Непременно трябва да ви я опиша: тя е висока, чаровна и силна жена. От първия момент, в който я опознаеш, си наясно, че имаш работа с човек със силен дух, който не се притеснява да изрази мнението си – нещо, което оценявам много високо в комуникацията си с хората (дори в чисто личен план). Може би затова бях сигурна, че тя ще има хубаво раждане без страх. Още на курса усетих, че има умението да се владее и да не изпада в паника при ситуации, които не зависят от нейните усилия. И определено го потвърди на своето раждане, което, знаем, е изпитание за всяка жена.

Поканата да й бъда дула ме зарадва, защото бях наясно, че колкото и да съм й полезна с уменията си, щях и да науча много от контакта си с нея. В работата ми с жените обожавам момента, в който на практика изпитваш знанията си и заедно с това получаваш новия урок, който ти помага да изкачиш следващото ниво. Може би затова, да работиш “дула”, според мен, е една от най-обогатяващите професии на света.

Ball1 Прочети повече…

Страница 1 от 212

В “Апартаментът” по БНТ

Да си дула означава…

Да си дула означава и да балансираш. Да помниш, че не си там като водач, а като помощник на раждащата жена. Ролята ти е да бъдеш до нея, да я подкрепяш и заедно с това, да не пречиш на медицинския екип.

Да работиш с жената така, че да не й налагаш своите възгледи за раждането, а да извървиш заедно с нея собствения й път и да й помогнеш да изпълни личните си цели. Радостта и удовлетворението в очите на жените са безценни тогава.