Боян и белият свят

Разказ на Ралица, майка на Боян.

Za Tania

Снимка и авторски права: Ралица Жикова

Щастие

Боян се роди посред нощ през август. Със секцио – второто ми непланирано секцио. Беше топличък, мек, с мъхче по главата и миришеше така, че благодарение на инстинктите, които цивилизацията все още не е успяла да изкорени от женското ми тяло, веднага го разпознах като моята рожба. Беше наистина щастлив миг!

Секциото при мен не беше изненадващо – въпреки желанието ми за физиологичното раждане след първо секцио, нещата не се получиха. Най-хубавото в цялата история е, че все пак Боян сам реши кога да се появи на бял свят.

Таня

С Таня се срещнах около два месеца преди това. Все още нямах планове къде и как ще раждам. Знаех само, че искам да опитам естествено раждане след предишно секцио, което звучеше като каприз за повечето лекари, с които се консултирах. Уж изживявах бременността си много съзнателно и целенасочено, но определено смутих Таня с неясното си говорене за раждането. Е, на нея не й беше за първи път и реши да подходи „систематично“. При следващите ни две продължителни срещи у дома направихме „тренинг“ за изясняване на неяснотите, за преодоляване на страховете и за подготовка за раждането – физическа и психическа. Разговорите с нея допълниха картинката, която имах в главата си. А и беше толкова хубаво да има на кого да зададеш и най-тъпите си въпроси от типа на „Чисти ли са топките в болницата?“, „Трябва ли да взема постелка за пода или за кушетката?“, „Да си взема ли хавлиена кърпа?“, „Къде да си оставя багажа?“ и т.н. Самата тя ме обсипа със съвети какво да нося, как да се подготвя, какви въпроси да задавам и т.н. Успя да ми даде информация за болниците, които бях харесала, така че да си избера място с условия, най-подходящи за моите конкретни нужди. И понеже имаше голяма вероятност раждането ми да завърши със секцио в последния момент избрах място, където можех да разчитам да поставят бебето на гърда възможно най-скоро след операцията.

Бащата

С първото ни дете, таткото не беше съвсем „узрял“ да присъства на раждането. От тогава до днес много неща се промениха – както в отношението към раждащите жени и болничните грижи, така в нас самите. Благодарение на първото ни дете преминахме през сериозно вътрешно израстване и осъзнаване на родителството.

Таткото пожела да дойде на раждането на второто дете, след като го замъкнах на лекция за физиологичното раждане на „Естествено“. Все още беше скептичен, леко притеснен и се чувстваше малко не на място, но в крайна сметка беше много щастлив, че бяхме заедно в този момент – посред нощ през август край топлото ни бебче. Таня успя дори и само с присъствието си да го убеди, че е взел правилното решение.

Ласката

Нещата с раждането се стекоха така, че в предродилната зала не остана време нито за музика, нито за масажи, нито за ароматни масла.

Всичко си вървеше добре. Предната нощ изпадна слузестата запушалка, имах леки и поносими контракции почти от 20 часа, но не много на често. Следвах всичко, което бях научила от Таня, от „Естествено“ и от йогата за бременни. Засичах времето между контракциите, висях на врата на таткото, заемах пози, облекчаващи болката, дишах като компресор – направо по учебник с дълбоки вдишвания и издишвания. Отидохме в болницата вечерта, въпреки че контракциите все още не бяха съвсем зачестили.

Малко след като ме приеха, контракциите се изостриха, нещата ескалираха и стана ясно, че трябва да се подготви операционната. Аз изпаднах в шок, че нещо може да се случи с бебето и се поддадох на паниката. На операционната маса чувах дълбокото си дишане, бегло долитаха разговорите на екипа, който уверено и спокойно си вършеше работата. Таткото чакаше отвън. Не знаех какво се случва. По едно време някой дойде при мен и ме погали по челото. Беше Таня. Благодаря ти! Това значеше толкова много за мен!

След като ми дадоха да видя, целуна и подуша бебето си, Таня постоя при мен в операционната. По-късно дойде отново и продължи да ми шепне на ухото какво се случва в момента, колко още остава, къде е бебето. Тя беше моите очи и уши, докато аз бях обездвижена.

А таткото и бебето вече се гушкаха в съседната зала…

Post truth

Реалността след раждането се оказа много по-хубава, отколкото първия път. Еуфорията, позитивните мисли, доброто настроение и добрата компания, определено ми помогнаха да се справя по-лесно. Много по-бързо станах на крака и се захванах със стимулиране на кърменето. Още на втората нощ в болницата бебето оставаше да спи при мен. Естествено, гърдите ми се разраниха от моето упорство да тръгне млякото и да избегна „добавката“ от адаптирано мляко. Все нещо имах на гърдите – или бебето, или помпата за кърма.

Отново се появи Таня. Дойде да ме види в болницата, направихме корекции в позата, даде ми съвети за кърменето, за собственото ми възстановяване след операцията, за храната, за бебето. Нещата потръгнаха по мед, масло и мляко, така да се каже. Посети ни и вкъщи, чувахме се и по-късно…

Беше страхотно да има с кого да говориш на всяка стъпка от появата на новия живот – от подготовката, през раждането, грижата за бебето, собственото ти съвземане. Всеки съвет си беше на мястото, всеки отговор носеше полза, всяка усмивка ме зареждаше с ентусиазъм и спокойствие. А това определено има значение!

Disclaimer

Присъствието на Таня беше осезаемо и в същото време тихо. Тя е там с погледа си, с усмивката, готова да отговори на всеки въпрос. Тя не е човекът, който прави избор от твое име, но е човекът, който може да ти помогне да направиш информиран избор. Независимо от това как протича едно раждане, естествено или с операция, да имаш човек от своята страна на масата винаги помага. А ако това е Таня – още по-добре!

В “Апартаментът” по БНТ

Да си дула означава…

Да си дула означава и да балансираш. Да помниш, че не си там като водач, а като помощник на раждащата жена. Ролята ти е да бъдеш до нея, да я подкрепяш и заедно с това, да не пречиш на медицинския екип.

Да работиш с жената така, че да не й налагаш своите възгледи за раждането, а да извървиш заедно с нея собствения й път и да й помогнеш да изпълни личните си цели. Радостта и удовлетворението в очите на жените са безценни тогава.