За мен

дула, придружител за раждане, Таня Лисичкова

Моята дула | Alegrina Photography

Накратко: казвам се Таня – майка съм на 8 годишен син, консултант по кърмене, дула и инструктор за подготовка за раждане. Членувам в организации, които работят в подкрепа на жените и семействата им, свързани с раждането, кърменето и началото на родителството,

Надълго: както се случва в живота на много жени, бременността и раждането постепенно моделираха и промениха погледа ми към света. По онова време съвсем естествено се засили интересът ми към случващите се у мен промени и започнах да чета много и различна литература. Минах през всякаква информация, свързана с тематиката мама-и-бебе. Пресявайки я, откривах посоката, която се връзваше с вътрешните ми нагласи – придобити съзнателно или наследени от историята на жените в рода ми.

От една страна знаех за опита на баба ми с нейните трудни раждания и драматични обрати, от другата бяха ражданията на майка ми – леки, бързи и безпроблемни. Предполагам и двете са ми повлияли, макар че нагласата ми към това събитие в живота на жената да е била винаги изцяло позитивна.

Поглеждайки назад, наглед случайни събития и обстоятелства са предопределяли интересите ми през годините и без да предполагам са ме водели към всичко, което ме вълнува сега. Като малка ми се е случвало безброй пъти да присъствам на раждането на домашни животни. Толкова се удивлявах от това анатомично чудо, че дори си мислех, че като порасна ще стана ветеринар.

Когато навършвах 14 години се роди сестра ми и споменът за нейната поява е съвсем ясен и ведър. Наблюдавайки поведението на майка ми, виждах простички неща от живота – как спокойно изчакваше момента за ходене в болницата, вършейки обикновените къщни дейности. Беше съвсем наясно с усещанията и излъчваше увереност, дори се шегуваше с нас. Болката за нея беше нормалният път, който трябва да се извърви. Дори не говореше за болка, а за дискомфорт – без драми и страх. Тихо приемаше всяка следваща контракция и клякаше, търсейки облекчение. Когато моментът на напъните беше наближил, просто каза да тръгваме с колата към родилния дом. Там, след няколко кратки момента за първи път видях новороденото ни бебе – малко чудо опаковано като пакет. Може би затова приемам раждането като едно необикновено, но напълно нормално събитие.

Моето собствено раждане премина през различни чувства. От пълен комфорт и уют, които изпитвах по време на така желаните и приятно-болезнени контракции в първата фаза (любим спомен и до днес!), до чувството на притеснение и адреналин, озовавайки се на операционната маса. Имаше и щастливи обстоятелства – присъствието на мъжа ми до мене по време на раждането – тихият му глас ми помагаше да издържа. Имаше и тъжен момент – самотата, която почувствах, когато отнесоха бебето ми далече от мен, малко след като се бях влюбила от пръв поглед в него. Сега знам какво ми е липсвало тогава, но за съжаление в онзи момент в България все още нямаше дули.

Година по-късно (2009), израснала чрез майчинството и с огромно желание се записах на обучение за доброволни консултанти по кърмене. Бях преодоляла успешно някои трудности с кърменето и исках да помагам на други жени, както моят консултант беше помогнал на мен. Така през 2010 г., след завършването на курса, станах член на Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”. Освен с доброволната дейност в помощ на кърмещи майки, се заех и с изграждането на визуалния облик на организацията, като поех проекта за създаване на уеб сайт и обща рекламна визия. Междувременно, като доброволен консултант, се престраших и да водя лекции за кърмене и захранване на бебето. Оттогава съм и лектор към Сдружение “Естествено”. През 2013 г. станах инструктор по подготовка за раждане и започнах да изнасям лекции по покана на различни училища за бременни. Едно от любимите ми места е Център за деца и родители МАТАТАМА, където заедно с Анета Калчева организираме шест седмични курсове за бременни “Моето позитивно раждане”.)

През 2011 г. имах голямото желание да “сглобя пъзела” и преминах практически семинар за дули, воден от Дебра Паскали-Бонаро, обучител към световно признатата организация DONA International. Така се присъединих и към Асоциацията на българските дули.

В хода на по-нататъшното ми обучение към DONA осъзнах, че освен удоволствието от общуването с бъдещите майки, тази професия е и изключителна възможност за самоусъвършенстване – свързана е с придобиването на много практически умения и усет към човешките потребности и чувства. Нужно е да притежаваш хуманност, доза идеализъм, но и да изключиш всякакво залитане в крайности.

Да си дула не е лесно – означава да умееш да балансираш. Да помниш, че не си там като водач, а като помощник на раждащата жена. Ролята ти е да бъдеш до нея, да й даваш подкрепа и заедно с това да не пречиш на медицинския екип. Да работиш с жената така, че да не й налагаш своите възгледи за раждането, а да извървиш заедно с нея собствения й път, да й помогнеш да изпълни личните си цели. Радостта и удовлетворението в очите на жените са безценни тогава.

Следва продължение…-

-
Още за мен:

Грижата след кувьоза…

Каква дула бях за теб?

Прекрасното раждане на Мария

Какви са ролите на акушерката и дулата?

А каква е ролята на дулата по време на секцио?

В “Апартаментът” по БНТ

Да си дула означава…

Да си дула означава и да балансираш. Да помниш, че не си там като водач, а като помощник на раждащата жена. Ролята ти е да бъдеш до нея, да я подкрепяш и заедно с това, да не пречиш на медицинския екип.

Да работиш с жената така, че да не й налагаш своите възгледи за раждането, а да извървиш заедно с нея собствения й път и да й помогнеш да изпълни личните си цели. Радостта и удовлетворението в очите на жените са безценни тогава.