Пет лекции за раждането… поглед назад

letter Cлед натоварения юни и напрегнатия юли, август беше за мен като глътка свеж въздух. Чувството съвсем не е случайно. В голяма степен се дължи и на срещите ми с хората, и заради местата, които посетих в първата половина на осмия месец – първо с пътуването по работа, а след това и за почивка.

Но да се върнем на работата :) . От 5 до 9 август бях част от пътуващото Училище за родители на списание „Моето дете” и гостувах като лектор по темата за раждането, която си остава най-вълнуващата тема за майките – и бъдещите, и настоящите. Да говоря в 5 български града, пред повече от 200 жени и техните партньори, беше изключително преживяване и за мен, а и за някои от тях, надявам се.

Онова, което исках да предам на хората пред мен бе посланието, че раждането е нещо напълно нормално и съпътстващите го индивидуални преживявания и чувства също. Споделих с тях снимки от работата си и показах някои средства, чрез които родилките могат да си предоставят комфорт. Не пропуснах и съветите как да използват рационално условията, които болничната среда им предлага. Исках и да им предам доза от оптимизма си, а и увереността, че могат да преминат през силните усещания по време на раждането, да превъзмогнат страха или да се справят с предизвикателствата на болката.

Дали съм успяла да предам толкова много не знам, но останах с усещането, че във всеки град дадох от себе си онова, което е било необходимо. Желанието на жените да чуят нещата, които имах да им кажа, изискваше от мен да съм автентична. Въпросите, които ми задаваха, дискусиите, които се разгаряха – срещите ни по места бяха коренно различни, макар и съдържанието на презентацията ми да беше едно и също. Не мога да не направя обобщението, че във всеки град раждането като общо разбиране от хората му, ми „звучеше” по различен начин (в зависимост от тенденциите и практиките в местните болници) и въпреки това, пак някак усреднено и типично… познато.

Впечатленията си ще разкажа отзад напред – в Русе бях лектор за първи път и там най-много майки (да не кажа всички!) вдигнаха ръка, на въпроса дали се страхуват от раждането. Затова се опитах да предам спокойствие и бях най-внимателна, не ми се искаше, на фона на толкова много страх, идеите за облекчаване на болката да им изглеждат чужди и неизпълними. Във Варна жените сякаш вече ги познавам – имаше майки, които са направили първата стъпка към информацията и приемаха лекцията като полезно допълнение, с усмивка. В Бургас имаше огорчение, подплатено от емоционални разкази и сълзи, но и оптимизъм след края на презентацията. В Стара Загора се чувствах може би най-уютно, за което до голяма степен беше „виновна” и аудиторията. Сред присъстващите, освен бременните и забавните татковци, имах колеги и съмишленици, а това ме зареждаше допълнително. В Пловдив лекцията ми беше основно информативна, жените задаваха конкретни въпроси, които ги интересуваха лично и се получи чудесна загрявка за мисловните ми рефлекси още в началото на турнето :).

Това са впечатленията ми, разбира се плод лични наблюдения и тълкувания. Да съм пътуващ лектор вече е традиция, но новото е, че досега не бях обикаляла повече от три града един след друг. Уморително беше, но и приятно. И съм благодарна – на присъствалите за вниманието към мен и за споделеното от тях след лекциите, защото разговорите ни направиха преживяването ми по-пълно и удовлетворяващо!

В “Апартаментът” по БНТ

Да си дула означава…

Да си дула означава и да балансираш. Да помниш, че не си там като водач, а като помощник на раждащата жена. Ролята ти е да бъдеш до нея, да я подкрепяш и заедно с това, да не пречиш на медицинския екип.

Да работиш с жената така, че да не й налагаш своите възгледи за раждането, а да извървиш заедно с нея собствения й път и да й помогнеш да изпълни личните си цели. Радостта и удовлетворението в очите на жените са безценни тогава.